След като успя да избяга от този противен вампир който я беше нападнал в задънената малка уличка като че ли момичето малко се поуспокои но не и напълно.Тя осъзнаваше ,че засега се е отървала но винаги трябва да бъде на щрек и да е по-внимателна от обикновено ,защото в този град нещата стояот по съвсем различни начини.Мел си спомни че преди години нейнат баба и разказваше ка е изглеждал Фелс Чърч в началото на 19 век по време на Гражденската и войска.От нейните уроци и разкази е запомнила че от край време в Фелс Чълч е бил дом не само на хората но и на най-различни същества като вампири и върколаци.Също така и е разказвала ,че нейното семейство произлиза от древна и много силна магьосница която е робела като прислужница на една красива дама която всъщност не е била човек нейното име баба и не и е казала.Мел се сети че баба и е беше споменала нещо за причината за гражденскта война и причината заради което тия митични същества пристигат в техния мирен малък и доста скучеин град но в момента вещицата не можеше да се сети какво беше точно,но имаше чувството че тази информация е от изключително важно значение и е ключ от разгадаването на тази мистерия и тя незабавно трябваше да си припомни това.За да се сети обаче трябва да е максимално спокойна и концентривана и заради това тя реши да се поразходи в градчето и да се полюбува на града тамън стеше да изучи маниерите на тукашните хора за да може по лесно да се приспособи за да не се набива на очи докато е тук и търси начин да си измъкне.Първо момичето влезе м един магазин за за да си купи подходящи дрехи .След като намери подходящи дрехи тя направи магия за да замени съвремените си пари с такива в които в това време са били актуални и с подправените пари плати тоалета си след което излезе от магазина и започна да върви без посока в града.Докато вървеше из града си мислеше че трябва да предпази тези хора от това зло което около тях че е нейни дълг да го стори макар да знае че не е редно че не пренадлежи на тази епохо но никога няма да си прости ако стане нещо лошо с някой от тези нищо неподозиращи хора и тя не направи нищо.Тя се чудеше ако знаеха какво стеше да стане дали стееше да промени нещо ,но надали дори да знаеха хората за съществата които живееха нищо не можеха да направят поради причината че се прекалено слаби и гкрехки.На Мелани много и искаше да каже тайнта си на някой човек било в това време или в съвремето но не можеше първо защото ще я помислят за луда,а второ ако сега каже за уменията си в това време стеше да я изгорят на клада и тя знаеше че така е по-добре да носи сама това бреме отколкото да рискува да каже на някой и да провали всичко.Девойчето с усмивка наблюдаваше ка малки деца си играят близо до един парк,как млади влюбени се държат за ръце в някаква романтична алея.Безпорно тукашните хора са далеч по възпитани и цивилозовани от съвремените които нямат никакъв подход а и не вярват нито в романтиката нито пък в любовта а само в материалните неща за миг на Мел и се преиска да живее в такова време но бързо се съвзе от своите мечти и продължи пътя си. Не далеч момичето се натъкна на една църква която на пръв поглед изглеждаше доста обикновена,но тя усети невороятна мощна енергия която идваеше от църквата.Енергията беше с скромни размери бяла на цвят по нея имаше накакви нестадартни щарки и надписи боята беше доста избледняла.Покрива и беше доста нестабилен и непрекъснато нещо падаше от него.Вратата беше стара ,а ключалката и разбита.Прозорците и бяха огромни с мозайки на светци.Уполът и беше сребрист ,но мтного от него липсваше най-вероятно някой крадец си е позволил да вземе нещо от него в отчаяно действие да отчелее,а кръстът който беше сложен най-горе беше на Исус Христос разпънат на кръст и беше сребърен с някакви скъпоценин камъни и беше най-заппазента част от църквата като че ли.След като разгледа с интерес църквата от вънка че реши да разгледа и от вътре.Като отвори врата на старата църква и още като направи първата си стъпка че цялата изтръпна.Усети невороятен студ и забеляза че свещите които стояха на един олтар изведнъж угаснаха.Първоначално много се стресна и се уплаши но после придоби увевеност и извади от някой дожоп на панталоно си фенр включи го и влезе по навътре в църквата.В църквата имаше нещо нередно и тя го усешаще.Не е посъщаван то си личи защото навсякъде имаше паяжини а на тях паяци,подая беше изпокъртен ,а иконите бяха мръсни.Имаше нещо зловещо в самата църква сякаш църквата пази някаква история знае нещо което се е случило тук.Докато разглеждаше църквата Мелани случайно попадна на едно тайно разделение нещо като таен ход който водеше до нещо.Тя влезе в въпросния ход ислезе по керамичните стълбички които я водеха все по надолу и по надолу.След като стигна тя забеляза че бе попаднала в нещо като подземие.Момичето беше в момента страшно уплашена.Видя два камеенно бели ковчега единия беше на жена ,а другия до мъж ,както нещо друго което я ужаси и я накара да пищи като луда в мрака на гробницата.Видя наредени около ковчеците около 20 човешки трупа.Без да мисли много много тя хукна дирекнтно към тайния изход на църквата и без да поглежда назад се отдалечи с крясъци от прокълнатат църква.
