Героите на Екипа на РПГ "Дневниците на вампира"

1. Име на героя - Брейди Джоунс

2. Герооят ми ще бъде - върколак

3. Години - 17 [Брейди е върколак от скоро]

4. Външен вид - Брейди беше красива, обаятелна девойка с дълга, права, черна коса. Лицето й имаше лек загар, с нежни чери, тъмни извити вежди и прав нос. имаше красиви изкрящи, черни очи с формаа на бадем. Брейди беше стройна и елегантна девойка с нежни извивки на тялото. Усмивката й бе поразителна, за това тя щедро раздаваше усмивки. Джоунс имаше странна власт над хората. Красотата и пленяваше околните. Небрежният чар, който пръскаше наоколо й позволяваше да влезе под кожата на всеки.

5. Характер - Брейди е мила и отзивчива тийнейджърка с усет за хората. Тя обичаше да е центъра на вниманието, обичаше всички погледи да са вперени в нея и не се срамуваше от това. Поради тази и ред други причини тя имаше много приятели. Хората обичаха да са около нея, заради харизматичната й личност. Нейният благ характер трудно можеше да намери допирни точки с върколашкото й Аз. На фона на милите й очи и сияйната й външност, върколашкото й Аз беше нейното първично начало. Тя ставаше смела и непредсказуема, дори на моменти глупава. В човешка форма тя обмисляше всяко свое действие, използваше думите за свое оръжие, а когато беше върколак...беше готова да разкъса всичко, което я изкараше от нерви.

6. Кратка история - Родена в семейство на велик род върколаци, Брейди е една от най-неопитните. В началото, когато преоткрила силите си, за нея било трудно да ги овладява - ядосвала се твърде бързо, превръщала се заради най-малките неща. Много често семейството й казвало, че е едно голямо разочарование и никой до сега не се е справял по-зле от нея. Това убивало Брейди, тя давала всичко от себе си и знаела, че някой ден ще бъде гордост за семейството си, но й трябвало малко повече вреем за да усвои новите си способности. Джоунс тренирала всеки ден и действително ставала по-добра с времето, но това не стигало на семейството й. Един ден те решили, че не искат такова разочарование в дома си и я изгонили. Брейди тръгнала сама по пътя си, от яд към тях много по-бързо схващала нещата. Казваше си, че ако сега някой от семейството й можеше да я види, щяха да й се молят да се върне, но нейната болна гордост не би го позволила. Тя никога нямаше да се върне в онзи дом. Така вървейки п особствения си път и разкривайки тайните на живота, Брейди се узова във Фелс Чърч

Брейди Джоунс - човек
Брейди Джоунс - човек
Брейди Джоунс - вълк
Брейди Джоунс - вълк

Лена Моник Вивалд

Не си нищо, нищо повече от мен! Усмихвам ти се, а тайно те презирам, знаеш ли? Сивите ми очи шарят по лицето ти, тялото ти, проникват в теб. И вероятно вече си усетил колко съм силна, каква енергия имам, аз - великата вещица! Усещаш ли как устните ми проникват, докосват те? Знаеш ли, правя го само, защото това ми е работата. По едно време си мислех, че не предлагам нищо ново и се боядисвах редовно, но как ли съм се съмнявала в себе си? Звуча ти егоистично, ала аз просто съм невероятна. Моят хлад те кара да мислиш постоянно за мен, замаяла съм ти главата. Преди 29 години се родих различна. Осъзнах, че аз не съм като теб, нито като теб; аз бях обладана от магията. Смятахаме за луда и ме изритаха от вкъщи. Буквално. Имаше само един начин да се оправя - бях още малка, в Италия не се намираше толкова лесно работа - да се отдам на онзи занаят, да бъде от онези момичета, който обикаляха по цели нощи Италия. Досещаш се, нали? Позволявах им да си играят с моята плът, но ми писна. Преди години някакъв си богат старец ме взе под крилото си и ме прати в Новия свят, напълно осигурена в имението ми. Ах, той само се молеше да няма други мъже в живота ми. Но щях ли да се откажа толкова бързо? Жалък дъртак! Изпрати ме в някакво мижаво градче Фелс Чърч, където умирах от скука. Тогава започнах да обръщам повече внимание на способностите ми, да ходя тайно нощес къде ли не, а сега съм тук и кой знае какво още ще се случи.

Аз съм красива, хладна, пълен егоист, богата и съблазнителна - би искал да проникнеш в мен, да разбиеш ключалката и стопиш леда. Предай се, твърде много време ще ти отнеме. Такава съм по природа. Създадена съм, за да разбивам сърца. И пак да си кажа - хич не ме интересуваш! Не ме засяга кой си, ти си поредния ми ухажор, носещ ми безброй червени рози. По-червени и от собствената ми кръв. Моята сладка кръв. Адреналинът в мен е ужасно много, не мога да стоя на едно място. Трепериш ли вече?

Тогава ела и ме усети...

Име: Лилит Прайс

Години: 17 (вампир от 249 години)
Вид: вампир
Външен вид: Необикновеното у нея личи от километри. Аристократичната походка, малките жестове, небрежното накланяне на тъмнокосата ѝ глава, всичко в нея говори за изтънчената същност на една богата наследница.
Лилит не е от най-високите, но пък не е и особено дребна, що се отнася до ръст. Около 1,66 и
тежи петдесетина килограма. Кожа, с цвят на порцелан, изумрудено зелени очи и тъмнокестенява изрядно права коса, дълга до раменете. Около носа ѝ сякаш някой е разпръснал цяла купчина
лунички, а на брадичката ѝ се появява трапчинка, ако се засмее.

Характер: Освен обичайните качества, които притежава всеки един аристократ –
благородство, изтънченост и изящество, младата Прайс има поне още дузина
екстри, присъщи повече за човек, израснал на улицата. Лилит е изключително труден за понасяне човек, с ужасния си нрав, в който преливат какви ли не крайности. Много избухлива, нетърпелива и
вечно раздразнена, с остър език, достоен за завиждане запас от обиди и високо самочувствие. Не се знае дали обича да прави нещо, приема всичко с мусене, мръщене, ругаене и недоволство. Изключително цинична, обсебващо досадна и в същото време ужасно лицемерна или обратното – по-социален човек от нея не можеш да намериш, готова винаги да направи мили очи и да извърти нещата така, че да си извлече полза – тя може да бъде всяко едно нещо във всеки един момент.

История: Лилит е родена в богато семейство, живеещо в покрайнините на Единбург (родителите ѝ обаче не са шотландци). Общо взето цялото ѝ детство е безгрижно и щастливо – малката Прайс израства в пълно охолство и никога не е била лишавана от каквото и да е. Общо взето се превръща в една малка глезла, на която целият свят е длъжен да угажда.Е да, ама не. В един момент идеалният ѝ живот се преобръща. Докато са на почивка във Франция, цялото семейство Прайс е нападнато и жестоко избито. Оцелява само Лилит, макар че тамошната полиция не е наясно с това. Случаят бързо е сметнат за приключен и цялата история бива потулена и забравена. Излишно е да се спомене, че Лилит никога повече не се завръща в родния дом.
Докато един ден нещо не се обърква. И ето я нашата героиня - във Фелс Чърч.

Евън

Име на героя- Евън Лебърн (Ев,Евън)
Герооят ми ще бъде - върколак.
Години -
човешки-21
върколашки -198
Външен вид - Първото нещо,което ще забележиш в Евън,освен мускулестото му тяло,разбира се,е силната,изписана челюст и златистите му,омагьосващи очи.Косата му е тъмно кестенява,почти винаги подстригана изключително късо.Има строго изражение дължащо се на високите му скули и добре оформените вежди,които често правят погледа му да изглежда по-страшен от колкото всъщност е.Има красиви,плътни устни и предизвикателна,дяволита усмивка,която може да свали в краката му всяко момиче,което пожелае.Висок метър осемдесет и седем,Ев няма как да не всява респект в хората, с които общува.
Лекият бронзов загар в комплект с мускулестото му,изключително добре оформено тяло,напомнят за професия,която те излага прекалено много на слънце-може би моряк или нещо от този род.
Когато се преобрази Евън има гъста,лъскава сребриста козина.Зъбите му се удължават и заострят,готови да разкъсат всичко по пътя си.Очите му потъмняват до шоколадово кафяви с кехлибарен отенък, като в човешкия му вид са тмно сини.
Характер -Евън е от този тип хора,които обичат да се доказват.Постоянно.Не обича да бъде подценяван,камо ли да бъде на второ място.Работи изключително много по нещата,които иска да постигне и винаги е убеден в правотата си.
Изключително обеден е в себе си и в идеята,че може да постигне всичко.Може би на това се дължи високото му самочувствие?!
Въпреки това обича да иронизира и себе си и хората около себе си.Често използва сарказъм.
Първото впечатление,което Ев създава за себе си е,че е изключително надут и глуповат.И макар да е живял толкова много години той продължава да поддържа този свой вид,като си мисли,че е много по-добре да се проявиш като умник пред този,който те мисли за идиот,от колкото да си умник пред всички задници.Говори много и обича предизвикателствата.
Ев е добър плувец,освен това е усъвършенствал уменията си в ръкопашния бой изключително добре.Не се справя толкова добре,обаче,с огнестрелните оръжия,макар да има точна ръка...на дарц,например.
Нещо,което никой не знае за него е факта,че е добър певец и танцьор.Дори свири на пиано.
Кратка история - Евън е роден във Фелс чърч,но е принуден да се премести от там,когато навършва двадесет и една години.
През годините,в които го няма,Ев се опитва да осъвършенства превръщането си във върколак,да се запознае с нови хора и да научи нови неща.Както и да научи повече за себе си.
Връща се във Фелс Чърч,когато навършва 100 години,сигурен че никой от роднините му не го помни.И е прав,той е последният оцелял от фамилия Лебърн.