Задънената уличка

Денят днес бе много приятен.Слънцето грееше всичко наколо.Беше топло нямаше на небето и едно облаче което да вестае буря не душаше дори вятър.Птичките навън пееха радостно своите сладкопойни песни.Като че ли цялата приподата се е активизирала.Мел тъкмо сега се събуждаше.Още сънена не забеляза целия хаос в нейната стая които двете близнацки са причинили докато е спяла дълбоко.Девойката влезе в банята и тъкмо стеше да почне да се измие когато видя в огледалото своя образ и ужасена от своя образ почна да пищи с цяло гърло.Малките и палави сестри хубаво са я пооправили докато е спяла.Лицето и бе намазано с някакво масло ,остатъци от вчерашната вечеря,олио ,мед и два жълтъка отяйца които са се твърдили и са се превърнали в доста грозна маска за лице. Момицето с ужас установи че не само нейното лице е постарадала от атаката на двете малки шегаджийки.Нейната коса беше много мазна на допир и беше ужасно сплестена навсичкото отгоре беше стръкнала на горе сякаш е бръкнала в контакта.Момичето след няколко минути усети някаква доста неприятна миризма която идваше от нея.Цялата миришише на смесица от умрели скариди и преговяра риба.Момичето едвам не въздържа да не повърне.Тя се закане че тъпкано ще си го върне на двете си сестрички но сега трябваше да се оправи по-бързо защото трябваше да се успражнява по къснато в гората своите магически сили.След няколко минути Мелани вече се бе оправила и изглеждаше доста по-добре.Цялата мирисеше на роза ,а кожата и бе напълно чиста и доста мека.Стивънсън тъкмо се канеше да излезе от банята кога видя с ужас е цялата и стая е на опаки,но не се отчая защото знаеше че като си използва своите вещерски сили стаята и щ бъде отново както преди.Момичето погледна предметит със сасредочен поглед след което всички предмети се вдигнаха във възудха и тези които не бяха на място се пребираха откъдето бяха извадени.След което момичето каца едно заклинание което да почисти стаята и понеже бе доста мръсна слид коеито излезе и започна да се облича.Докато се оправяше си се мислеше че благословена да има така дарба.Вярно е че на моменти я мразеше и че тези умения си има и доста отговорности и че е трудно да се пазят в тайна но тя поне засега ного добре се справяше.След като вече бе готова излезе от стаята си и се запъти към кухнята където набързо стеше да закуси.Тя видя на кухнеската масичка бележка от баба и която пишеше че е излязла и че ще се върне до 10 минути.Момичето набърза хапна след което отиди при своите сестри които се бяха скрили и както изглежда мислеха отново да и погодят номер но този път не стана защото Мелани бързо се усети след което хвана малко по силно от обикновено двете виновнички и започна доста да ги мъмри след което за наказание за всичките неща които и преченили днес тя им скри на тайно място куклите както и книгата за заклинания за начинаещи.След няколко минути баб и се върна от паара и сега младата вещица можеше да отиде в горота където да се упражнява върху заклинанието за транспорт.След няколко минути вече бе стигнала и започна с своите уплажнения.За сега момичето правеше напразни опити да направи заклинанието всички опити до сега завършваха с неуспех.Един от опитити да се транспортима едва не запали цялата гора добре че успя да овладее на време положението ,а при друг опит припадна и след като се събуди видя че косата и е загоравя понеже явно гръм я е ударил.Тя тъкмо се канеше да се откаже но си помисли че ако го напарви ще разочорова своята баб и че всички тренировки и учене са били напразно и че е слаба вещица която не е способна да защити никой камоли себе си.След като произнесе заклинанието за транспорт в следващия миг се еднавиделеца започна невороятно мощна буря.Започна да вали из ведро силен вятър духаше светкавици разцепваха мрачното небе.Всичко потъмня .Клоните на дървентат се чупеха и падаха на земята момичето силно се уплажи и се опита да избага и да се скрие на някое сигурно място но не успява ,защото вятърът беше твърде силен а и имаше чувството че нещо я предърпваше нещо по-силно от нея след което момичето изпищя и припадна.След като се събиди Мел видя че не се намира в горота а на някакво странно място.Девойката немощоно се изправи на краката и започна да разглежда сичко наколо.Тя видя че сградите не са такива каквито ги помни а са някакв ималки с доста старамодна афектутара тук там имаше по-големи къщи които явно пренадлежаха на заможни семейства циито дизайн беше доста луксозна и изпъкваше пред останалите къщи.Пътя беше каменлив и доста труден за минаване.Момичето докато вървеше на два три пъти едва не падна и не си изкълчи крака.Тя се чудеше къде е попаднала имаше странонто чувство че не се намира в своя свят но не беше сто порцента сигурна.Докато вървеше по-малките тесни улички на града тя забалеза че и друго стряанно има.Магазините бяха много един до друг ,но бяха доста малки като размер и дрехите които продаваха бяха доста странни сякаш са от друго време от средновикорието примерно а и имената на магазина бяха доста странни не можеше да ги разчете защото бяха на старинен език.Докато вървеше търсейки познато място в това непознато място не видя нищо познато всичко което знаеше сегао го нямаше всичко се бе променило толкова бързо.По улиците вместо луксозни и по последна мода коли се движаха разбити каручки както и карети. Хората бяха облечени доста странно и смешно.Жените ходеха с доста издути рокли ,странин прически и бяха нагремирани много страно,а мъжете бяха в костюми.Момичето се запъти към едан минаваща жена за да я попита къде е.Докато прибягваше към нея усещаше че хората около нея ея гледат много странон сякаш я мислят за луда.Младата вещица се преближи към жената престраши се и я попита с любезен тон:
-Извинете но кой е този град и коя година е ?.
Жената я погледна странно и отговори:
Това е Фелс Чърч ,а годината е 1910 година месец май сме.-след като и отвърна женат продължи пътя си оставайки момичето със запнала уста.Най-накрая Мел се сети че сигурно докато се е мъчела да направила заклинанието нещо се е обръкало и вместо да се транспортива на друго място я е довело през друха епоха през средовековието.Момичето изпитваше смесани чувства.Винаги е искала да види как са живеели хората през това време но се мувстваше доста самотна,уплашена и искаше да се върне обратно в настоящите защото имаше доста лошо предчувствие за събитията които ще се случат тку.Така момичето започна да разглежда с любопитство града а и също така искаше да намери някаква следа как да се измъне от това време.Докато вървеше тя незнайно бе попаднала в някаква задънена уличка.Веднага като тръгна по тая улица косъмчетат на момичето настръхнаха.Имаше нещо зловещо по тази улица като зяло на това място.Докато вървеше в кръг осъзнала че се е изгубила и отчаяно търсеше изход да се измъкне от тази проклета улица тя имаше чувството че някой е наблюдаваше че някой я дебне което накара вещицата още повоче да се паниксьоса.Бързо ускори крачки и с сетни сили намери изход.Докато вървеше тя се сблъска в един човек.Облекчена тя тъкмо се канеше да го попита как да го попита когато забеляза че той я гледа с ожаднял поглед очите му извъднъж бяха станали кърваро червени.Тя осъзна че това е вампир и че бе попаднала в бърлогата на вампирите.Мелани осъзна че ако не направеше нещо стеше да стане храна на този красив вампир .Така този местириозен вампир точно стеше да я нападне когато тя с един поглед го накара да се сгърчи на земята и да пищи като човек който сякаш гори в огъня .Точно това и бе нужно и избяга намери бързо изхода и се затича към центъра на граданса бегом.Навярно хората които са я видели са е помислиил за луда но на нея не и пукаше за това точно сега.