Лунната поляна

Вчера Мел преживя един от най-тежките си и ужасяващи дни.Първо не само че някак си се бе препътувала времето и бе в 19 век,но също така едвам се спаси от един страховит вампир0но за чарешка на тортата откри зловеща чърква под която има гробница и има два ковчега и множество трупове до тях,което очедно е свързано с някакво мистично събитие за което тя не можеше да се сети.Мелани искаше след всичкия ужас на което се бе наведяла да отиде на някое спокойно и безопасно място за да може да осмисли някой и дурги нещица.Ноща беше в разгара си и момичето случайно бе попаднало на поляна която бе наречена лунната поляна.Още стом видя тази прекрасна поляна вещицата се изуми от невоорятно красивата гледка която се разкриваше пред нея и се почувства че нейните сили отново се връстат пред нея и изведнъж се почувства толкова спокойно и волна че имаше чувството че още малко ще полети.Тя вдигна глава към небето и вядя как нежно сеае пълната луна и че има стотици звезди които светят около нея и небето беше тъмно синьо без нито едно облаче на него.Тя се заогледа че около поляната има много красиви и ароматни цветя тя откъсна няколко и си направи красив ароматен венец и си го сложи на главата след което се заогледа и видя чудни дървета и нощни създания помисли си че се намира в някоя приказка.Момичето се почувства леко уморена и реши да легне върху мократа трева но докато си лежеше най-неочаквано и стана доста неспокойно.Тя си спомни че не само вещица има доста голяма сила през ноща главно при пълновулние но и върколаците също.Само при мисълта за това цялата се разтрепери но бързо се окопити като си успокои че върколаците не обичат откритите места и надали сега има няква такава опасност.И както си мислеше ненадейно заспа.Вече беше сутрин когато момичето се събуди от дългия си сън.Първо тя си изкъпа в кристалто чистото изворче след което се облече с нови дрехи оправи се след което започна да разглежда красивата местност.Доктоа си вървеше изведнъж цялата замръзна на място и започна да се ослушва.Тя чу че има някой в поляната на много близко разстояние от нея.Момичето отначалото много се оплаши защот си мислеше че потайния вампир я е намерил и иска да си отмъсти но след което се успокои и започна че това няма да стане защот този път ще бъде доста по подготвена и ще го довърши завинаги ще затрие от лицето на земята това изчадие.Тя започна да си припомня разни маги и заклинания котио бе научила от баба при битки с подобно същество .Опита си да си припомни всички негови слабости и предимства след коте Мел рреши че най-добре е да го атакува от засада защот ще бъде изненадан и няма да може да риагира от началото и тя ще има някакъв шанш срещу него.Тя си махна обувките и тихъмулком го поставяше в капан като едновремено с това следеше къде се движеше.След някоя и дурга минута пред нея се появи момче което не преличаше на вампира който я бе нападнала вчера .Не бе сигурна че е вампир но имаше чувството че не е човек и затова реши да го елеминира.Преди да го нападне внимателно го изгледа беше доста мускулист и и е стори че може би че освен да е силен може би да е бърз но няма да е много умен.Момичето започна бавно да се преближава към него но ат друга стран след което бавно започваше с способноста си на телекинезата да откъсва едно огромен клон от едро дърво с което мислеше да го появи.След като внимателно го откъсна с псъци се втурна към момчето и го хвасна с огровия дъл.Момчето издаде изненадан вик след което изхвърча на няколко метра.Тя остана доволно от своя малък успех. Притича се към него и го хвана за голите му време като дори не мигна му каза:
-Кой си ти? Чувала съм, че има доста създания, като вампири на това място рано сутрин, вярно ли е?!След което обръна внимание че е полу гол и леко се изчерви но все така го гледаше сследоточено сякаш го изучаваше и доста заплашително,докато момчето я гледаше доста объркано.След което понече да и отговори.
- Не, аз не съм вампир...
Мелани отначалото се очуди от това и ще претисни от стореното и но после като помисли някой факти откри че това момче няма физически фактори на вампир а по скоро на върколак.След което се стресна защот си мислеше че върколаците са доста неубоздани агресивни и нападателни същества след което му отговори.
-Няма значение че не си вампир ти си върколак и си още по опасне за хорат.Мисля веднъж завинаги да те унищоша за да не можеш да нараниш никое човешко същество повече мокро псе токово.-След което решително погледна един огромен камък който беше наблизо след което замери върколака с него и.....

Роул Плей Задача
Приятел или враг - Пост 3

...Настроението на Мелани изключително беше агресивно. Беше готова да го убие, а той дори не беше й се представил. Незнайно откъде, тя го изненада със един огромен клон на дърво, с който го удари по гърба и го отпрати на метри от предишното си място. Той се обърна и видя засиленото момиче към себе си. Странно как, но тя го помисли за вампир, но веднага след това усети нещо. Все едно имаше някаква телепатия, или нещо подобно, с което успя да почувства вътрешното тяло на Кристофър. Усети върколак и...
- Няма значение че не си вампир, ти си върколак и си още по - опасен за хората. Мисля веднъж завинаги да те унищожа, за да не можеш да нараниш никое човешко същество повече, мокро псе токова.
Ама че обноски! Това момиче си го биваше, дори и да е около 17 години. Виждаше се, че е още неопитна вещица и нямаше никаква сила все още. Нито пък щеше да успее да убие върколакът, защото той, така или иначе, беше много по - бърз и по - силен от нея. Първоначално Кристофър мислеше, че няма да стане нищо лошо, но като видя, че Мелани притежава сила, доста се посплаши. Имаше силата телекинеза - способността да движи предмети чрез ума си или ръцете си. Не беше никак на добре, защото точно в този момент, някакъв огромен сив камък, пълен с мъхове и гадини отдолу, се втурна с бясна скорост към него. И по - лошото беше, че определено вещицата не го държеше в ръцете си, чрез силата, а само го беше повдигнала и с лек напън го беше запратила към него. Или с няколко думи - камъкът си летеше съвсем естествено, без никаква помощ, към Кристофър. Той в последния момент успя да фокусира нещото, идващо към него и за части от секундата успя да се премести право зад нея, като заговори с грачлив глас на мъж, а не на върколак:
- Не те бива много, много в силите ти. - усмихна се той и я загледа, като беше кръстосал ръце пред гърдите си. Вещицата веднага се обърна и без да мигне се наклони, завъртя единият си крак, който се удари в краката на Кристофър и го спънаха. После се надигна отново, гледайки отгоре мъжът:
- Е, може да не съм добра в силите, но в бойните изкуства... - ухили се момичето, направи няколко превъртания на тялото и беше готова за поредна атака от върколачето...

Мел трябваше да го признае на това момче въпреки,че се държеше доста наперено и арогатно определно се разбираше от работата си и определено знаеше как да се бие и използа силите за разлика от нея ,която беше още доста неопитна и тепърва се учеше.Следните събития станаха много бързо и Мелани не усети от къде и е дошло.С светкавична скорост младия върколак се изправи и започна да я атакува с доста странни движения и техники от някой бойни изкувства.Момичето едвам успяваше са ги избягваше доста се беше задъхала докато се опитваше да се защити от този млад мъж.Докато момичето се опита да се съвземе и да предприеме нещо преди да е станало късно тя видя,че върколака се засили и с грамаден подскок се окажа точно зад нея.Тъкмо ,кога стеше да я сграбче за да я повели на земята вещицата направи нещо,което определено не очакваше.Тя се обърна към него и както го гледаше съвсем спокойно тя удари с всичка сила своята глава в неговата след което момчето започна да се клатушка напред назад,а тя за частица от секундата се потърка главата след което направи акробатично изпълнение и вече тя беше зад неговия гръб и с всичка сила го удари по гърба с юмрука си.Момчето беше вече паднало на колене тя се усмихна лукаво след което започна да го рита в всичка сила докато той най-накрая не беше паднал и стенеше от болка.Тя докато го гледаше и стана мъчно и се почувства ужасно,но този нейни чувства бързо се замениха с наслада от победата и увереност в себе си ,че може да се справи с всякакво препядствие.После вещица се запъти към него където лежеше проснат и го попита.
-Ако ти е мил живота ще ми кажеш ли как да се измъгна от този век.?-след което тъкмо се канеше да го дръпне за косата и да продължи да го измъчва докато не и каже как да се измъкне,когато тя усети силна болка в корема си.След което последното нещо което видя преди да припадне бе върколака ,койно победоносно се усмихваше.Проклетника се бе прествувал през цялото време.сигурно нарочно е накарал Мелани да мисли че го побеждава,а тя глупачката си бе повярвала.Твърде се бе надценила.

Роул Плей Задача
Приятел или враг - Пост 5

"Добре, така ли си мисля, или това момиченце е побъркано?!"- помисли си Кристофър, гледайки момичето пред себе си. С един голям скок успя да скочи зад нея, но тя бързо го повали на земята.

- Ако ти е мил живота, ще ми кажеш ли как да се измъкна от този век? - хм, тя търси спасение от този ад? Интересно... - нямаше и секунда, върколакът се издигна и промърмори нещо от сорта на - "Това взе да ми писва!" и удари момичето зад тила. То изпадна в безсъзнание, а Кристофър се усмихна от факта, че най - сетне повали това диване. Сега ще може да поговори на спокойствие с нея, тъй като малко ще е замаяна и няма да знае къде се намира. Постави я бавно на росната трева и зачака да се събуди.

Минаха 5 мин. 10 мин. 15 мин. 30 мин. 40 мин. 50 мин. час - два - три и най - сетне леко помръдна снежнобялата си ръка. Повдигна се леко, хвана се за челото и попита:
- Къде съм?
- На лунната поляна си. - отвърна Кристофър.
- Ъъъ... защо съм тук, какво правя тук? - попита тя, оглеждайки се. Слънцето вече беше към скриване - беше около 17 - 18 часа. И изведнъж, докато се оглеждаше, ококори очите си и явно си спомни. - Дааа, ти си върколакът! - повдигна се леко, но той я спря.
- Недей, няма смисъл! Не съм върколак, който ще те изяде, повярвай ми.
- Добре, отговори ми - как да се измъкна от тази клопка, как да се измъкна от този век?!

- Мислех, че ти ще ми помогнеш! - възкликна мъжът.
- Слушай, момченце... - отвърна тя, тръгвайки да става, но остана на място, след като беше прекъсната.
- Ъ, извинявай... по - голям съм от теб с около 10-15 годинки, така че... малко прояви уважение към стареца.
- Както и да е - слушай, измъкни ме оттук, разбери как, просто ме измъкни!

"Това момиче наистина е полудяло!" - помисли си отново Колинс, гледайки с присвити очи момичето.
- Търся от доста време вещица, която да ме измъкне от тук, чрез нейни заклинания. Мисля, че ти си тази вещица.
- Та аз едвам си знам силата, идиот такъв! - изруга грубо момичето, присвивайки очите си.
- Да, доста типично за момичетата на твоята възраст в 21 век.
- Чакай, ти откъде си? - попита тя малко по - успокоена.
- Аз съм от 21 век и някакси попаднах тук. Казах ти, търся вещица, за да ме измъкне. Може да се съюзим и да се опитаме да се измъкнем...

Мина известно време преди момичето бавно да започва да дава признаци,че скоро ще се събуди.Мел бавно и лениво отвори очи.Първоначално тя виждаше всичко в мъгла,но после като се концентрива започна да вижда като че ли малко по ясно.Тя определено не се чувстваше добре цялата се чувстваше все едно някой парен локомотив я е блъснал а и се чувстваше ужасно изтощена нямаше сила да се изправи,а и не правеше опити ,тъй като много добре се познаваше и знаеше,че като се изправи ще и пречирнее прпед очите ще залитне и ще падне много лошо на земята затова тя леко се изправи и потърка с едната си ръка своето чело понеже ужасно е болеже и то много и съдейки по напипането май и се бе подуло.Тя не можеше още да се окопити напълно не знаеше къде се намира ,както и се губиха последните спомени отпреди това.Момичето се обърна както бе леко изправена обърна се в противоположнато посока и видя очертания на някакъв човек.Тя все още не можеше да го види добре за да го разпознае но се надяваше да и помогне който и да е той.Вещицата с немощен попита човека:
- Къде съм?-след това момчето и отговори:
-на лунната поляна си.-след този отговор момичето тотално се обърка не можеше да се сети ,как е попаднало на това място и защо въобще е дошла.С тоста объркан глас попита мъжа:
-Ъъъ... защо съм тук, какво правя тук? -след това тя започна доста неспокойно и нерно да се овъртва ,като се опитваше да си спомни нещо каквото и да.След това незнайно откъде тя се сети всичко каквото е било станало.Тя погледна с отращение и с известна доза страх мъжа и тъкмо стеше да се повдигне и по -вероятно след което да започне отново да го налага било то с юмруци или с клони,но той я спря и и заяви:
- Недей, няма смисъл! Не съм върколак, който ще те изяде, повярвай ми.
Отначалото момичето беше леко шокирано и едновремено с това и смутено и объркано не можеше да вазприеме добре това току що и беше казал.Тя леко се намръщи като предположи ,че нарочно и го е казала за да може да я накара да се отпусне и след това да я нападне най-неочаквано и да я изяде както всички други върколаци правят с жертвите си.Мел пък изведнъж си помисли че може би това не е пречината ,а друга е.Може би има изгода от нея или иска нещо.При всички положения нямаше да му съдейства,а по скоро той стеше да го направи ако му е мил скъпия живот.След това младото момиче въздъхна няколко пъти и го попита с доста заповядващ тон.
-Добре, отговори ми - как да се измъкна от тази клопка, как да се измъкна от този век?!-след това за изненада на ващицата вместо очаквания отговор върколака и каза:
-Мислех, че ти ще ми помогнеш!
Вещерката се вбеси на краен предел.Помисли си ,този нахален пес народно се буталка с нея за да я изкара от нервите или я лъже за да я задържи като негова затворничка.тя не можеше да повярва на това което току що чу.Момичето нито за миг не му повярва все се въртеше в главата че я лъже.Мелани най-накрая не издържа и с заплашителен тон му каза:
-Слушай, момченце...
Точно стеше да каже нещо по ценично когато изведнъж нахалника я прекъсна.
-Ъ, извинявай... по - голям съм от теб с около 10-15 годинки, така че... малко прояви уважение към стареца.
След като чу това на Мелани и стана леко неудобно и не можеше да повярва ,че се е държала толко груба,неразумно и доста глупаво и неваспино пред нея и то,защото беше предобена както,защото и беше страх баб и е бе права за кой ли път,че не всички вампири или върколаци са зли.Тя сега осъзна ,че тя го нападна без нищо да и направил и ,че можеше да я убие много лесно но не го направи от този факт се изчерви.След което тя панаксьона му отвърна:
-Както и да е - слушай, измъкни ме оттук, разбери как, просто ме измъкни!
В първия момент мъжът я гледаше доста странон сякаш си мислеше,че е луда или нещо такова след което той каза:
-Търся от доста време вещица, която да ме измъкне от тук, чрез нейни заклинания. Мисля, че ти си тази вещица.
След което момичето се вбеси и макар,че не мислише това се изпусна и му се изкрещя в лицето:
- Та аз едвам си знам силата, идиот такъв!-след което тя леко се засрами и наведи глава засрамена надолу и чу той да и отръща с спокоен глас:
-Да, доста типично за момичетата на твоята възраст в 21 век.
Това негово изказване много я озадачи и обърка.Тя вдигна и го погледна объркано след което го попита:
-Чакай, ти откъде си?-той и отвърна:
-- Аз съм от 21 век и някакси попаднах тук. Казах ти, търся вещица, за да ме измъкне. Може да се съюзим и да се опитаме да се измъкнем...
Момичето изключително се обърка от това.Тя си мислеше ,че той е от този век и че той знае как да се измъкне не е предполагала даже ,че може да има други същества в този век освен нея.Но пък като от една страна пък се зарадва тамън той ще я защитава ,също така по-бързо ще успеят да намерят изход а и стеше да го опзнпае по-добре да научи нещо повече за върколашкия му живот а и за самия негов изглежда се и доста интересен след ,което тя се изчерви и без да го поглежда в очите му отговори:
-Това би било добра идея наистина.Много се извинявам за изпълнението ми ,но просто бях доста панирана а и придубедана ,а и преди това му се случи да се сборя с един вампир.Сигурно ме мислиш за невазпитана дивачка.-след което се заогледа в риакцията и след като прецини ,че е дрежулюбен продължи:-Не очаквах да има друг освен мен и бях сигурна,че трябва някой да намеря че да ме измъкне,а че аз знам начина за да се върна обратно в съвремието.Баба ми е разказвала много легенди за градчето но не мисля че някое от тях има нещо общо с това и не знам как да помогна на теб да се върнеш обратно в 21век ,а и също на мен самата.-след което завъртя очи и каза:не съм ти се представяла казвам се Малани.-след което протегна ръка в очакване той също да го направи.