Къщичката на дървото

Малка, сгушена и скрита от погледи на хора и зверове, Къщичката на дървото бе една прекрасна възможност да се скриеш от света, дори и за час през деня.
Направена цялата от бамбукови пръчки, къщичката не изглеждаше като да е нещо особено. Подът, стар, но здрав, започваше да изгнива на места в резултат на множеството дъждове и не много голямата дупка в ламаринения покрив, разбира се. Единственото нещо, което се намираше вътре в къщурката бе малко, старо, скъсано одеало, вероятно оставено от някой предишен посетител. В мръсно оранжев и бледо жълт цвят, завивката бе единственото нещо, което можеше да внесе цвят и комфорт в бамбуковата къщичка. Отдавна построена и забравена, тя чакаше само да бъде открита отново, за да донесе радост и спокойствие на своя "спасител", поне за малко...
Намираща се навътре в гората, между стари, вековни дървета, къщичката не бе най - подходящото място да прекараш вечерта. Ако ли обаче се наложеше, по добре всеки неин посетител да прибереше малката, дървена стълба, по която се бе качил и да се подготвеше да прекара там ноща. И да се надява... да се надява, че няма да бъде открит. Защото колкото красива и спокойна да беше, както всичко в тази гора, и Къщичката на дървото не бе никак безопасна след залез слънце.
За това за всеки, който държеше да остане с глава на раменете си, кръв във вените и със сърце, което да бие, бе по - добре да си тръгне преди мракът да падне.