Странният мост

Заглавие: Странният мост Съб Юли 17, 2010 8:37 am

Навътре, навътре в гората имаше мост, който вече никой не използваше. Мостът беше стар и малцина се усмеляваха да го преминат. Много хора са намирали смъртта си в опити да го преминат. Все още обаче не се знае съдбата на някой от загиналите. Някой хора казват, че там дебне диво животно, други казват, че това е звяр, но никой не може да каже със сигурност. Ти ще се осмелиш ли да провериш?

Заглавие: Re: Странният мост Нед Окт 31, 2010 4:35 am

Роул плей задача, пост №1

След двубоя на Евън с Елена, на синеочкото му трябваше известно време да се съвземе, но не от раните, които му бе нанесла, а от самата им среща. Вампирката го преследваше в сънищата му, виждаше лицето й из гората, усещаше аромата й.. Всеки път, когато затвореше очи, виждаше нежното й, демонско лице срещу своето. Да, това момиче го бе белязал по един особено нестандартен начин... Та, тя с почти нищо не се различаваше от останалите вампирки, които Ев бе срещал и убивал, но ето. Синеочкото остави Елена в гората, сама и ранена, но все пак жива. Нима той започваше да се променя? Защото ако бе така, то началото на неговата метаморфоза беше съвпаднала със срещата му с вамприката.
Без много да осъзнава на къде точно се е запътил и къде се намира, Евън навлезе по - навътре в гората от колкото предполагаше. Почти винаги се случваше така, когато синечкото се замислеше върху нещо важно. Тръгваше на някъде, доверявайки се само и единствено на върколашкия си инстинкт, който като на един доста самонадеян мъжкар, винаги му подсказваше, че ще се измъкне. Не веднъж Евън се бе сблъсквал с вампири след залез слънце, когато воден само и единствено от вътрешните си усещания, че ще се справи, му се налагаше да се бие с един или двама от кръвопийците. Но никога повече... До сега синеочкото не бе попадал на група от тях, дори и да се носеха слухове. Може би за негов късмет.
Но рано или късно, дори и онзи, който е роден под щастлива звезда, се сблъсква с един огромен
проблем, който малко или много преобръща живота му и го кара да погледне в друга, различна от предишната посока. На Евън му предстоеше да се сблъска със своя проблем, много по - голям и тотално по - различен от симаптичната кръвопийца, която бе пожелала да изпие кръвта му преди няколко дни. Но синеочкото бе изключително далеч от мисълта, че нещо или някой биха могли да го измъкнат от приказния свят, който е попаднат и да нарушат създалата се розова атмосфера около него. И всичко това се дължеше на срещата му с Елена и победата му над нея. Всичко благодарение на една надменна, арогантна кръвопийца.
Необмислените и леко некоординирани движения на върколака го доведоха до голям, стар мост, свързващ двете части, на които мислено бе разделена гората. Разбира се, синеочкото само бе чувал за него и сега за пръв път му се отдаде възможност и да го види. Трябваше да признае, че въобще не е онова, което е очаквал, като се има в предвид всикчи онези призрачни истории, които се носеха из селото за него. И понеже, макар и воден като част от "митичния" свят, Евън не вярваше в подобни разкази и предсказания, реши да опита какво ще се случи ако премине през него. Ако се срутеше - най - много да му се наложеше да поплува...

» Странният мост - архив