'Мъртва си, краличке - това не е твоя парад вече'
Не, не позна! Жива съм, кралица съм и съм на върха - дори в Новия свят, в това зарязано от боговете градче, жива съм! Кипя от енергия, схващаш ли? Обикалям през нощите навсякъде, руша, създавам, отблъскам - не ти ли харесва? Ако не, изнасяй се! Добре дошъл в Клиниката - нека те видим в осмирителна риза! Сега ти си луд, ти си обвзет от демони и знаеш ли - мой си!
***
Усмихнах му се, показвайки снежнобелите си зъби. Приближих се и показалецът ми се заигра по лицето му, палецът докосваше врата му. Той ме гледаше изпитателно в сивите ми очи, но не отблъсна пръстите ми. Добър знак. Бях го хванала. Не се сдържа и докосна няколко кичура червена коса Приближих се още повече и стояхме безмълвни, притиснали гърди, преди червените ми устни да срещат неговите...
***
- Това ли представлявам за теб? - погледна ме с любопитство. - Един върколак?
- Виждала съм и по-добри парчета, да - кимнах хладно, опипвайки бялата си рокля. Най-накрая щях да си поиграя - всяко малко дете си заслужава играчката, нали? Горката ми играчка...
- И си станала...
- Успокой страстите - заклатих глава. Добре, че не бяхме в миналите векове - щях да горя на клада или пък да нося едно 'А' върху гърдите си.
***
И тук започна тази нощ...
