Елена vs. Евън

Заглавие: Елена vs. Евън Сря Окт 20, 2010 4:03 am

"Понякога светът не е такъв какъвто изглежда.
Понякога човек не е такъв за какъвто се представя.
Понякога всичко, което си мислил за истина се оказва една огромна лъжа.
Понякога вярата, която си имал се оказва недостатъчна.
Понякога... но не винаги.

Евън стоеше на брега на реката, втренчил поглед в размазаното си отражение във водата. С всеки изминал път, като че ли прииждащите, лъкатушещи се вълни, отмиваха част от него, докато най - накрая от познатото, мъжко лице не останаваше само бегъл спомен, обрисуван с цветни петна. Да, това представляваше синеочкото в момента - горотескно изображение на това, което бе бил някога. И водата можеше да отрази като огледало всичко онова, което се случваше вътре в момчето, да покаже истинската му същност - грозна и неясна.
Но Евън не винаги бе бил такъв. Не винаги бе разпознавал себе си в дивите зверове или в размазаните отражения на нещо истински красиво, какъвто всъщност бе той. Поне на външност. За вътрешна красота трудно може да се говори при човек, в който живее един неубоздан звяр, който не признава милост. Евън бе перфектен пример за това как в един човек може да живее доброто и злото и колко трудно е да балансираш между двете. И не винаги се получаваше. Точно за това синеочкото се ненавиждаше, защото не винаги можеше да бъде такъв какъвто пожелае, да бъде добър, милосърден, да бъде човек.
Дългите, тънки пръсти на Евън се плъзнаха по ронливата, влажна почва, напипвайки малко, плоско камъче. В големите му, загрубели длани, то изглеждаше като мънисто - гладко и едва забележимо. Ев го обходи с поглед, така както златар би огледал пищно колие с изумруди, след което затвори бавно дланта си. За секунди през главата му мина мисълта дали да не задържи камъка за себе си, като спомен от малкото селце, в което бе попаднал, но после размисли. Нямаше нужда от него, нямаше нужда от спомен. И съвсем импулсивно, без да се замисля, синеочкото запрати овалното камъче към реката. Чу се глухо "цоп" и няколко капчици се издигнаха към въздуха, но само след секунда отново станаха част от едно цяло - реката.
От както Евън бе попаднал във Фелс Чърч не можеше да си намери мястото. Липсваха му цигарите, липсваха му всички екстри, които двадесет и първи век можеше да предложи на хората. И най - вече, липсваха му местата, където може да намери спокойствие, тишина. Дори, тук, на реката, Ев не можеше да се отдели от шума, който водите й издаваха, когато се сблъскваха с множеството камъни около нея.
И когато най - накрая, синеочкото бе успял да се абстрахира от горските шумове и да потъне в собствените си мисли и отчаяние, долови шум. Като че ли някой приближаваше към него с бавни, предпазливи крачки. Евън се изправи бавно, стараейки се да не издава местоположението си и готов да се нахвърли на този, който като че ли го дебнеше, зачака.

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Сря Окт 20, 2010 4:52 am

Момчето се поогледа веднъж,втори път. Не улови нищо със зоркия си поглед. "Сигурно ми се е сторило"- помисли си Евън и бавно се извъртя пак към реката, готов да потъне в мислите си отново.

Но в действителност наистина имаше някой, там в необятната гора-някой зъл, готов да нападне.Там навътре в гората имаше звяр в човешки облик.Това беше Елена. Попринцип не напада човек без основание, но.. попаднала на непознато място тя беше просто непредсказуема.Бродейки из дърветата тя също се беше замислила за предишния и живот. Сякаш я беше обхванала носталгията, защото не беше сигурна, че ще се върне в луксозния си живот. Елена усещаше липсата на нормалното и ежедневие, сякаш се беше върнала там откъдето идваше- опасен свят, пълен с същества, бродещи в ноща. Беше се замислила също и за това, което беше преди да се превърне в кръвопиец.Спря се, подпря се на едно дърво и започна да оглежда наоколо.

В далечината зърна момче, взиращо се в реката."Ще трябва.."- помисли си тя,каквото и да означаваше това.Тихо започна да се приближава.Не беше много внимателна с прикритието си, поради това, че си мислеше че той е само един човек..къкъвто не беше.Приближи се твърде близо."Защо не!"-помисли си Елена и започна да стъпва сякаш е случаен минувач.Вампирката се показа от лявата му страна, сякаш случайно се е озовала там.Той се обърна и двамата впиха погледи.
-Здравей.- започна тя, мислейки си, че това е просто човек. Целта й беше една..не беше се хранила откакто бе попаднала в градчето, а той беше идеалната плячка.Евън се ошашави и отвърна, макар да подозира същността и..
Елена vs. Евън 4181165-lg

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Сря Окт 20, 2010 5:07 pm

-Здравей. - веждите му се изкачиха нагоре по челото все едно не я поздравява, а й задава въпрос, в който непознатата трябва да намери скрития смисъл, който в случая на Ев повечето пъти бе "И ми говориш, защото...?". Момичето се приближи към него бавно, продължавайки да го гледа с онзи изучаващ поглед, все едно е нещо за ядене. Така както човек си избира торта в огромна сладкарница. Евън продължаваше да я игнорира, опитвайки се да си възвърне онова спокойствие, което бе открил преди малко. Но не можеше... Имаше нещо в това момиче, което го притесняваше и не бе само погледа й. - Коя си ти? - въпросът му прозвуча като добре заучена реплика от филм - леко сковано и доста надменно.
-Аз съм Елена. - гласът й бе нежен и някак омайващ. Начинът, по който произнсяше гласните издаваше, че едва ли момичето е от Фелс Чърч. Плюс това никога до сега не бе срещал девойка като нея в селцето. Елена изглеждаше някак по - зярла, по - самоуверена и това личеше в походката й. Не вървеше с наведена глава, стараейки се да избягва хорските погледи, напротив. Сега пристъпваше към Ев с такава лекота и грация, високо вдигнала глава и го изучаваше с поглед. - А ти си? - последните няколко крачки Елена взе със скок, също толкова грациозен колкото и движенията й преди това. Но най - забележителното нещо бе лекотата, с която го направи. Все едно не представлява никаква трудност за нея, като че ли нямаше нужда да премести тежестта си от единия крак на другия. Точно като... животно.
Когато Елена застана пред мъжа, който я превъзхождаше във височината с около глава и половина - две, Евън успя да подреди парченцата от пъзела, наречен "Елена". Бледата, гладка кожа, която като че ли бе от мрамор, плътните, червени устни и жадния поглед, с онзи блясък, който само хищниците притежават. Синеочкото бе сигурен, че ако протегне ръка да я докосне, момичето пред него ще излъчва такава хладина, каквато и ледник не би. - О, името ли си забрави?! - попита с престорено наивен глас, Ели, протягайки ръка към лицето на мъжа пред себе си. На лицето му се изписа дяволита усмивка, която едва разкриваше зъбите му. Той хвана ръката й и за изненада на русокоската, се оказа доста по - силен от колкото тя предполагаше. Прекалено силен.
-Какво стана, вампирке, не можеш ли да избягаш? - смехът му, нисък и гърлен се разнесе из гората. Ръцете му обвиха тялото на Елена и той я притисна в себе си така, че да не може да избяга. - Жалко, че си вампир. Изглеждаш много... добре. - прошепна Евън в ухото й, но само за стотни от секундата му се наложи да отскочи назад. Елена бе извърнала глава към лицето му, а острите й, бели зъби проблясваха в мрака като две остриета. Русокоската ловко се измъкна и само за секунди вече стоеше на метър разстояние от него. - Изглеждаш ми малко... Ядосана. - Евън правеше всичко възможно, за да подразни вампирката. И очевидно му се получаваше, защото тя продължаваше да стои срещу него - бясна, че някой е посмял да развали вечерята й.
Този път Евън започна да пристъпва бавно към нея. За разлика от походката на русокоската, в тази на Ев можеше да се забележи грацията на диво животно с доста голям авторитет. На лицето му продължаваше да стои онази ехидна усмивка, която в повечето случаи караше дамите да припадат за него, но не и тази.
-Ах, ти, нагъл... - Елена сама скъси разстоянието между двамата заставайки предизвикателно пред върколака. Беше смела и Евън трябваше да й го признае. - Никой не ми е развалил вечерята. И макар, че са ме учили, че не трябва да си играя с храната, мисля да си поиграя с теб. - думите й накараха Евън да се засмее с глас. Ако момиче с външността на Елена му го беше казало при други обстоятелства, сега вероятно устните му щяха да се впият в нейните. Но Ев нямаше достатъчно време да си представя какво би се случило, понеже Ели го атакува моментално. Ноктите й се впиха във врата му като пиявици. Няколко струйки кръв обагриха врата и бялата му блуза в червено.

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Чет Окт 21, 2010 2:47 am

Евън изтръгна ръката и, увита около врата му и отскочи назад. Кръвта продължаваше да обагря блузата му.Вампирката наклони глава и дяловито се усмихна. Разстоянието между двамата беше няколко метра. Евън погледна тениската си, цялата червена. "Щом ще си играем.."- помисли си Евън и рязко извърна поглед към студенокръвната.Подхвана блузата си отдолу и леко я издърпа нагоре.Захвърли дрехата настрани, неотделяйки и за секунда поглед от Елена, сякаш чакаше мейната реакция. Момчето се усмихна самодоволно. Елена впи поглед в перфектното му изваяно тяло. Замислено започна да разглежда идеално оформените му мускули. Галейки го с поглед, Елена мина през всичките му приятно изглеждащи плочки. "Сякаш бе излязъл от филм.."- помисли си вампирката. Изведнъй погледа и се спря в сините му очи. За миг в погледа и нямаше и капка гняв и желание да изпие всяка капка от това божествено тяло. "Нещата може да се развият по съвсем различен начин"- помисли си Елена с лека усмивка.След това леко се намръщи, припомняйки си какво се случи току-що.
-Кой си ти или... какво си ти?- попита вампирката, приближавайки се леко. Евън въздъхна. Елена едва ли чакаше отговор, защото бързо скасяваше дистанцията между двамата.

-Аз съм твой враг по природа."- отговори Евън. Вампирката долови леко съжаление в тона му. Елена се бе приближила твърде много. Лицата им почти се допираха. Кръвопийцата беше погледнала леко нагоре, заради височината с която Евън я превъзхождаше. Момчето беше впило поглед в сините и очи, а физиономията му в момента.. не изразяваше нищо. Сякаш се чудеше какво да направи- това което трябва ..или.. това което искаше..
-Аз съм... Евън.- изрече момчето с плах, дрезгав глас, докато обхождаше с поглед идеалното и лице. "Боже ако не бяхме брагове .. какво щях да правя в момента"- помисли... помислиха си и двамата. Устните им едва се допираха. Елена спусна ръка и погали нежното му лице. Погледите им бяха, сякаш са омагьосани. Евън се чувстваше... по- жив..

Миг по късно устните им се впиха. Това бе сякаш мечтаната целувка. Евън усети ледено-студените и устни, но за нищо на света не би искал да прекъсне този момент. Вампирката почувства мъжкото присъствие по- близо от всякога. Минута по- късно се откъснаха един от друг и отново започнаха да се гледат с изумление.
-Ето, че нещата се развиха по съвсем различен начин.-проговори дрезгаво Евън.-..знам, че не беше редно, но....-Елена наведе глава,мислейки, че в следващия момент момчето ще каже колко съжалява и че не е трябвало. Евън спусна ръка и погали студеното лице на вампирката. В този момент Елена изправи глава. Тайно се надяваше да не каже това, което си мислеше.
-Ако сега...-започна шепнейки Евън.-... времето се върне назад и имах избор.. пак бих те целунал.- довърши плахо. В този момент сякаш нещо в леденото и сърце се пречупи, нещо в тъмната и душа проблесна...
Елена vs. Евън B,w,black,and,white,boy,couple,girl,kiss,lips,love,sexy-91235b0063ff397ab103f4f255647db3_m

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Чет Окт 21, 2010 4:42 am

-Знаеш ли какво ме спира, обаче? - изведнъж гласът му се промени. Нещо в погледа му проблясна, нещо което накара Елена инстинктивно да се дръпне назад. Като че ли сега пред нея стоеше съвсем различен човек. До преди няколко секунди, русокоската бе забравила за враждата, която по природа живееше в сърцата и на двамата, но сега хладното му държание я подсети. - Ти си вампир.
-Ти си върколак. - отвърна хладно девойката, отмятайки един непокорен кичур коса от лицето си. Стараеше се гласа й да звучи хладен и спокоен, точно както неговия, но погледа й я издаваше. Както вероятно неговия пулс щеше да направи, ако Елена се доближеше до него. Но тя бе далеч, стоеше като гръцка богиня пред него, с развети от лекия нощен вятър коси и жадни очи. Колко жалко, че бе вампир.
-Тръгни си и обещавам, че ще те пожалая. - Евън посочи с ръка към гората и извърна глава настрани. Дали щеше да го боли ако я види да си тръгва? Имаше ли значение? Никой не можеше да се влюби за три секунди, абсолютно никой... Особено Ев. Той обичаше само и единствено себе си. Защо ли? Защото никой друг не би го направил.

Малката, крехка ръка на Елена срещна бузата на Евън, оставяйки тъмно червени следи. И след това последва още една плесница от другата му страна. На синеочкото му трябваха няколко минути, за да се осъзнае какво става и защо вампирката продължава да го връхлита като диво животно.
-Не. искам. да. ме. жалиш. - процеди през зъби русокоската. - Защото аз няма да те пожаля.
Използвайки преднината в пъргавината и бързината си, Елена се озова зад върколака и скочи на гърба му. Бе толкова дребна, че Ев нямаше как да я стигне. Пръстите й се плъзнаха около врата му, притискайки раната, която тъкмо бе престанала да кърви. Ноктите на Елена, лакирани в тъмно червен цвят, напомнящ на кръвта, се впиха точно там, отваряйки старата рана, доста буквално.
Гърлен, зверски вик се изтръгна от гърдите на момчето. Евън хвана едната й ръка и я изви така, че да изглежда като пластелинена. Този му ход бе достатъчен, за да си спечели време и да отдели вампирката от гърба си, която като пиявица се бе залепила за него. Елена се претъркули на една страна, стискайки ръката си. Ако беше жива вероятно щеше да усеща и пулса си там. Болката, която се разливаше по тялото й всеки път, когато докоснеше нараненото място, бе несравнима.
-Нали не искаше да те жаля? - Евън прекара езика по долната си устна, все едно се кани да я захапе всеки момент и зъбите му пробляснаха в тъмното. Усмивката му - лукава и дяволита - показваше колко много се забавлява със случващото се. Винаги му бе доставяло удоволствие да се бие с вампирите, защото всички бяха еднакви, като че ли замесени от едно и също тесто. Притежаваха огромно самочувствие, подхождаха нагло и изключително самоуверено, но с всичките се случваше едно и също - изчезваха от лицето на Земята. Ако имаше повече върколаци като Ев, които да не жалят враговете си, вероятно вампирите щяха да са изчезващ вид. Поне такава бе логиката на синеочкото, но... Напротив. Те като че ли се множаха с всеки изминал ден.
Евън плъзна бавно поглед по тялото на Елена, което сега бе свито почти на кълбо, но това не й пречеше да изглежда предизвикателно. Откриваше му се перфектна възможност да може да проследи всяка от извивките й, така както му се искаше. И косите й - дълги и руси, разпилени по раменете й като копринен водопад.

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Пет Окт 22, 2010 3:31 am

Елена понечи да стане. Евън все още стоеше с онова хладнокръвно изражение. От към гърба на вампирката се чу шум. С острия си слух, тя долови няколко човешки гласа, които приближаваха. Елена се завъртя и долови човешките фигури с поглед. Човеците носеха няколко револвера и други подръчни материяли, сякаш бяха излязли на лов за вампири.. или други същества. От разговора, който вампирката подслушваше, се оказа, че докато продела през дърветата, човек я съзрял. След като установил същността и, той избягал към малкото селце, фероятно да сподели с местния шериф.
Елена, лежаща на земята, се обърна към върколака с подла усмивка.
-Та... докъде бяхме стигнали? Нямаше ли да ме убиваш?-каза вампирката с подигравателен тон. Изражението на Евън се промени. Изглеждаше толкова напрегнат. Той трябваше да реши бързо, защото човеците приближаваха. Момчето нямаше голям избор- да убие вампирката и да се разкрие пред човеците или.. просто да изчезне в дълбините на гората. Елена се завъртя да види докъде бяха стигнали човешките фигури. Вампирката имаше сили да избяга.., но ако го направеше върколака щеше да я последва и края да е фатален за нея. Затова Елена предпочете да се замеси с човеците, отколкото върколак да я убие. За нея това беше унижение. Извъртя глава си пак към Евън.., който го нямаше. Беше потънал в сенките на гората. Елена се поогледа и видя сянката му зад едно далечно дърво. "Знаех си..." - помисли си Елена със разочароваща физиономия. След миг човеците бяха зад гърба и, скандирайки "вампир".
Поогледа ги. Във всеки един от селяците имаше по няколко вериги и окови."Боже, в какво се забърках..."- помисли си вампирката, като притвори очи и поклати глава.

Когато селяните вече бяха на метри от нея пулсът и значително скочи. Премисли отново какво смята да направи и рязко се изправи. Секунди преди да включи "вампирската" скорост се чуха три изтрела. Блузата на Елена се оцвети доста бързо. Водачът на групата беше прострелял вампирката два пъти в гърдите и един път в крака и. Разбира се, хората от онова време бяха доста изобретателни... патроните на старовремския револвер бяха дървени. Преди да се осъзнае, Елена беше вече на земаята. След миг изгуби съзнание.

Две минути по- късно се върна в съзнание. Едва отваряше очите си, но това което видя не беше много приятно. Имаше окови на ръцете, както и някъкъв вид "наморник" или нещо от рода. Селяните я влачеха по мокрия път в гората. Когато вече бяха навлезли в селцето Елена се пробуди и започна да се оглежда. Имаше чувството, че се е върнала във времето, когато беше човек...

Улиците бяха тесни и малки. Къщите бяха дървени, а от високите им прозорци висяха дървени капаци. Беше посредата на нощта, но за хората от селцето нямаше голямо значение. Повечето селяци бяха излязли пред къщите си да наблюдават улова на групата. След миг видя голяма каляска пред нея. Двама силни мъже я повдигнаха и я "напъхаха" вътре. Вместо прозорци имаше решетки. Двамата мъже се качиха при нея. Гледаха я сякаш е някакъв звяр... е тя си беше. Тя започна да се свестява от истрелите. При всяко нейно движение те се стряскаха. Тя се поизправи и седна срещу тях, а те имаха вид сякаш всеки момент ще скочат върху нея, за да не избяга. Тя ги погледна и присви очи:
-Хей момчета, по спокойно...Ако исках да избягам вече нямаше да съм тук да си говорим.- Елена се засмя и погледна през решетките. "За пореден път се оставям да ме подведе едно .."куче"- вампирката имаше вид сякаш се самонаказваше, иначе нямаше да е вътре в каляската. По- всичко личеше, че вече е извън селцето. След миг каляската се разтресе и спря. Поогледа се. Каляската беше затънала в калта до половината на колелата...Дали това беше знак да действа?

..От друга страна Евън беше още в гората и премисляше случилото се. Дали изпусна възможност да убие вампир..и защо? .. Дали това, което направи беше най- доброто, което можеше? .. Дали това беше правилното решение? ...
Изведнъж осъзна, че имаше перфектната възможност да прибави още един мъртъв вампир към бройката. Започна да върви бързо и яростно покрай дърветата, чупейки клоните, удрящи се в него. Имаше много ядосана физиономия. Приличаше на обезомяло животно готово да убие. "Ако някой ще я убива, то това ще съм аз"- помисли си той, ядосано и се запъти към градчето...
Елена vs. Евън Forest9me

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Пет Окт 22, 2010 5:22 am

Докато тичаше през глава из тесните, прашни улички, освободени от човешко присъствие, Евън се опитваше да прогони натрапчивите мисли, които непрестанно изникваха неканени в съзнанието му. Изключително много мразеше, когато хората се изпречеха на пътя му. Не му се случваше за пръв път да прекъсва битка с вампир, заради човешка намеса. Да, може синеочкото да не вечеряше с кръвта на топлокръвните. Но точно с тази тази загуба нямаше да се примири толкова лесно. Двуобят им не бе честен, като се имаше в предвид и онази нелепа част с целувките, която... е не бе точно толкова нежелана, колкото му се искаше на Ев. Тръпката, която се бе разнесла по тялото му, в момента, в който студените й, гладки като лед устни се плъзнаха по неговите, не бе нещо, което върколак би изпитал при срещата си с вампир. Но бе факт, че при синеочкото се беше случило точно това и сега умът му трескаво се бореше с истината, търсейки други възможни обяснения, освен това, че вероятно е привлечен от нея.
Евън се спря рязко по средата на една от неосветените улички в селцето, където винаги се бе чувствал като в съвсем друго измерение, заради гъстия мрак, който се разпростираше вечер. Той прекара бавно ръка през късата си, кестенява коса и присви очи така, все едно би видял нещо. Истината беше, че в момента се опитваше да проследи миризмата на вампирката, която го преследваше като облак от парфюм. И като че ли му се получаваше... И макар да не бе използвал тази техника на гонене скоро, Евън се съмняваше усета му да му изневери.
Веднъж уверил се, че е тръгнал по правилния път, синеочкото се затича отново през мрака. Усещаше пулсът в стъпалата си, които започваха да му тежат все повече и повече. Мисълта за цигара започна да го изгаря точно както жаждата за вода. Евън отвори леко устните си, вкусвайки от тежкия, наситен с дим, въздух и прекара език по небцето си - усещаше го сухо, като след пиянска вечер. Колкото повече бягаше, толкова повече започваше да мисли за това какво ще стори с наглата вампирка, когато попадне в ръцете му. Някои от нещата бяха налудничави, втори невъзможни, а трети прекалени, но всяко едно от тях Ев искаше да стори със сигурност. Никога до сега не бе усещал такъв прилив на ентусиазъм и идеи от страна на това как да убиеш вампир.

Миризмата на Елена връхлетя Евън и като че ли се загнезди още по - надълбоко в главата му. Синеочкото не бе сигурен защо, но знаеше, че скоро едва ли ще може да избяга от нея - онзи аромат на нежни пролетни цветя и същевременно... кръв. Много кръв. Два толкова различни и натрапчиви аромата в едно. Може би за това не му костваше толкова много усилия, за да я намери. И докато тичешком следваше миризмата, все едно можеше да му избяга, Евън попадна в голяма, кална локва из която, както изглеждаше от квакането, няколко грозновати жабки си бяха усторили празненство. С погнуса, синеочкото излезе от там, оглеждайки щетите по безценните си, спортни, черни обувки. Между кръстосаните връвки се бе събрало доста голямо количество кал. "Край!" помисли си Евън, вече предостатъчно ядосан от факта, че не само трябва да гони вампир, но и че е съсипал любимите си обувки.

Тъмно сините очи на върколака внимателно обходиха местността. Не му беше позната, но факта, че нямаше толкова много дървета можеше само да е в негов плюс. А и тази натрапчива миризма, която като че ли крещеше "Ела, тук съм!" не можеше да бъде пренебрегната така лесно. С периферното си зрене, Евън забеляза движение в дясно от себе си. Извърна се по посока на тъмните, едва различими, като че ли човешки фигури и побягна натам. Единственото нещо, което осветяваше пътя му бе луната, но точно в момента и тя беше предостатъчна. И я видя... Елена - окована във вериги като диво животно, което не заслужава пощада. Не че заслужаваше, наистина, просото Евън не можеше да преодолее факта, че не той, а именно хората са я хванали - да, вярно, че те имаха да си отмъщават много повече, но не и на негова територия. Не и да развалят неговата битка. Чак, когато приближи достатъчно, забеляза, че очевидно хитрата вампирка отново бе обърнала везната в нейната посока. Веригите висяха и от двете й ръце, но не изглеждаше така, че това да й пречи, напротив. Със завидна сила, Елена замахна в едната посока и пресече пътя на един от възрастните мъже, удряйки го точно в сгъвката на коляното. Краката му се подкосиха и той падна по очи в голяма, кална локва. Мръсната, дъждовна вода, се разплиска навсякъде около него и влезе в очите, носа и ушите му, карайки мъжа да се чувства като удавник. Двама други, се втурнаха към него и като малко, беззащитно котенце го хванаха през мишниците, за да го вдигнат. И докато селянина плюеше мръсотията, която бе полепнала по без това не много чистите му зъби, Елена използва времето, за да може да се измъкне от импровизирания наморник, който бяха поставили на лицето й.
На Евън не му трябваше много време, за да може да предвид следващите й стъпки, за това в момента, в който вампирката започна да пристъпва напред със същата предизвикателна походка, която бе демострирала и на Евън, видимо не смутена от факта, че на ръцете й висят вериги, Ев побягна към нея. Искаше да предотврати това, което заплашваше да се случи след секунди.
В момента, в който един от тримата селяни зареди револвера си и го насочи към Елена, която вече с възстановени сили пристъпваше още по - предизвикателно към тях, Евън скочи като истински див звяр. Ръцете му обгърнаха Елена като чуплива, порцелаова фигурка и двамата се претърколиха на земята. Дългите, прави, руси коси на вампирката попаднаха право в една локва, а веригите на ръцете й удариха Ев през кръста. От изнадващата болка, прерязала тялото му, Евън буквално се строполи върху вампирката.
-Не си представях точно така продължението на двубоя ни. - каза с помътнели от болка очи, Евън, усещайки как големите му ръце са върху бюста на вампирката. Трябваше да признае, че определено не е нещо от което да може да се оплаче. Елена изсъска нещо в отговор. Опита се да стане, но като че ли силите й бяха започнали да се изчерпват. Както и тези на Евън.
С мъка, синеочкото се изправи от нея и отмести синджирите от Елена. Подаде й ръка, така както един джентълмен би направил, и след като вампирката я пое, макар и с известно колебание, Евън я извъртя с гръб към себе си. Ръцете му я бяха хванали в желязен капан през талията и сега, освен, че можеше да усети всичките й извивки, можеше и да си поиграе с нея. Но не пожела. За изненада на хората, които си помислиха, че двамата са екип, Ев я отблъсна от себе си, удряйки я право в корема.

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Съб Окт 23, 2010 5:15 am

Вампирката се строполи на мократа почва. "По дяволите, прическата ми..."- огорчено отбеляза Елена, поглеждайки си окаляната коса. "Това нямаше да се случи ако "този" не се бе хвърлил върху мен.."- допълни, иронизирайки Евън. Момчето се изправи. Върколака застана изправен до нея.
Беше се взрял в тъмните човешки фигури. Елена, разбира се, се възползва от откритата възможност. Лежейки на земята, вампирката се завъртя със скоростта на светлината и подсече краката на Евън. Той се строполи, опитвайки се да облекчи удара с помощта на здравите си ръце. Елена продължаваше да лежи на земята. Евън беше паднал по гръб точно до нея. Вампирката прехвърли крака си от другата му страна и опря ръце в почвата, така че веригата да премине през гушата на върколака. От силния натиск синджира се беше отбелязъл на гладката му кожа. Евън използва предимството си, че ръцете му бяха свободни. Подхвана я за кръста и я завъртя, при което завъртане той бързо се изправи и започна да върви самодоволно към каляската.

Елена, да не остане по назад, го последва с дяловита усмивка. Вампирката, по скоро, се беше запътила към селяците. Евън се извъртя с подозрителен поглед. След това я последва. Кръвопийцата, разбира се, предвиди, че отново ще я спре да не убие хората. Затова се светна за части от секундата до човеците. След това се чуха мистериозни прещраквания.
На Евън му беше ясно, че тези селяци няма да излезнат живи от ситуацията. Върколака се обнадежди в спасяването им и се върна към каляската да обмисля следващата си стъпка. Елена се приближи към него без дори да обели дума.. или някоя гадна шега, което беше типично за нея. Тя се облегна на една от страните на, потъналата в кал, карета. Евън се отдалечи на 1/2 метра отнея, с цел да огледа територията..както и да реши какво да прави. Припомни си каква е същността и и изпражението му не предвещаваше нищо добро. Обърна се към вампирката с доста ядосан поглед:
-Та ти си вампир.., какво, по дяволите, правя!!!- каза Евън, сякаш говореше на себе си. С бърза скорост вдигна ръката си, сякаш ще удря боксова круша и се засили към вампирката. Елена, учудващо, не помръдна, сякаш беше сигурна, че Ев няма да я нарани.., дори се усмихна сякаш казваше "Мхм, да .., вярвам ти!". Вече на сантиметри от лицето на Елена, Ев се вгледа в очите и за части от секундата, тъй като нямаше много време да премисли нещата. В последния момент Евън събра "някакви" сили с цел да отклони замахващата, към лицето и, ръка, в която се беше насъбрала толкова много енергия..

След отклонението мускулестата му ръка буквално влезе в каретата. И да.., пак бяха в положение.. доста близко един от друг. За разлика от предишния път Елена не тръгна да го..съблазнява, а с нейната необикновена скорост, се извъртя, сякаш по извивките му и се оказа точно зад гърба му. Ев усещаше, някакси странното и, спокойно дипане във врата си.

-Какво стана.., да не се уплаши?!- прошепна, вампирката, в ухото му със сарказъм... направо му се подигра. Ев се зачуди защо отклони ръката си, беше така учуден сякаш в онзи момент не е бил той. "Какво има в тази..вампирка, което ме спира да не и изтръгна сърцето"- помисли си Ев със огорчение от самия себе си.

-Сега... ще ме убиваш ли или какво?!- Вампирката продължаваше да се бодалка с него. Елена усещаше несигурността му относно всичко това и я използваше срещу самия него. . Ев се ядоса, разбира се. Завъртя се.. Знаеше, че ако пак посегне този път няма да може да се спре..Та, да.., завъртя се и посегна към лицето на вампирката с опакито на ръката и..Такъв шамар пое вампирката, че падна на земята. Дори главата и се завъртя.
Елена се чувстваше унизена, а вампир не бива така да се чувства . Изправи се и му отвърна със същото..ама три пъти по силно. Е, тогава вече Ев влезе буквално целия в каретата..

Елена се замисли.., доста се замисли..Да влезе ли при него да довърши схватката..? .. Дали просто да изчезне..? .. Да влезе ли при него.. за нещо друго?
Елена vs. Евън A-dark-wood-lrg

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Вто Окт 26, 2010 10:55 pm

Много съм щастлив да чета постове, които са НАИСТИНА много добри. И Евън и Елена имате страхотни идеи за писане и страхотни описания.

Първия пост на Елена - ужасно добре започна, докато го четох накрая смятах, че веднага ще нападнеш, но ти се спря до него и го поздрави. Много добър ход от твоя страна. Описанията ти също бяха добри, но нещо липсваше в тях - можеше малко повечко да описваш всичко - да описваш повече гората, а не да наблягаш на действията.

Евън - постовете ти бяха добри, имаше доста добри моменти и повдигане на напрежението, но имаше моменти, в които леко ми беше... скучно. Нямаше никакво действие, а само разни спомени или разсъждения, които попринцип МЕН лично ме дразнят, но като цяло, желателно е те да се използват.

И тъй... победителя в този дуел е ЕВЪН ЛЕБЪРН. За да не почнете да говорите, че нарочно съм го избрал, защото ми е приятел или нещо повече - пом.- администратор, бих казал само, че дори и на моменти в постовете му да има скука, то действията и всичко друго са доста добри. При Елена също имаше действия, но не ги описваше повече. Та, затова...
Евън Лебърн получава 2 точки СТАТИСТИКА, а Елена Сомърхолдър - 1 точка.

П.п. Евън, пиши последния пост и сложи край на дуела.

Заглавие: Re: Елена vs. Евън Пет Окт 29, 2010 2:54 am

Настървена, като животно, Елена се хвърли право срещу него и двамата отново се озоваха един срещу друг. Евън бе застанал в средата, на иначе тясната карета, разперил ръце в страни, за да може да запази равновесие и Елена на сантиметри пред него. Ръцете й, делови скръстени пред гърдите, подсказваха за сериозността на положението, в което двамата се намираха. И макар Ели да бе с почти глава и половина по - ниска от момчето, тя успя да придобие онова изражение, което като че ли крещи "Дори не си и помисляй да ми бягаш..." и да го погледне право в студените, сини очи. И като че ли разчела чувствата, бушуващи много дълбоко в него, правейки на пук не само на него, а и на самата себе си, Елена се приближи опасно близо. Не бе сигурна защо, но чувстваше, че трябва да провери правотата на идеята, която се въртеше в главата й от както го бе срещнала.
-Хайде, върколаче, да те видим как се справяш на тясно. - каза с възможно най - предизвикателния тон вампирката, като на лицето й разцъфна дяволита, самодоволна усмивка. Тя постави пръст на гърдите му и бавно започна да го спуска по мускулестия корем на Евън. Трябваше да признае, че й харесва да усеща релефното му тяло и още повече - пулсът му. Точно в момента, Ев изглеждаше като една примамлива, жива играчка. Толкова много планове имаше за този самонадеян глупак.
Противно на желанието си да се нахвърли върху Елена и да впие устни в нейните, Евън хвана китката на вампирката и също толкова бавно, колкото тя бе поставила пръста си върху него, започна да я отблъсква. В началото движенията му бяха по - нежни, по - премерени, но в момента, в който Елена се опита да се отскубне от него, хватката му се заздрави и вампирката осъзна в какъв голям капан се е хванала. Имаше нещо, което никое друго същество не притежаваше, освен върколаците, разбира се - свръх сила. И малко по - малко, вампирката започваше да я изпитва върху себе си.
-С такива като теб... мога да се справя по много различни начини. - със свободната си ръка, блондинката посегна към лицето на Евън, свила пръсти в готовност да го издере до кръв. Но като че ли Ев успя да предвиди този ход, един от малкото останали й, като се имаше в предвид обстановката, в която двамата се намираха и успя да улови ръката на Елена още във въздуха.
Върху лицето на синеочкото се появи многозначителна усмивка, а веждите му бавно се изкачиха по челото, задавайки един скрит въпрос: "Ами сега? Какво ще правиш?".И опиянен от идеята си за надмощие над самонадеяната русокоска, Ев напълно забрави за изобретателността на вамприката. Той я предизвикваше с поглед, с действия, та дори и с тялото си, без реално да очаква от нея да откликне по какъвто и да било начин. И то защо? Защото вярваше, че сладката кръвопийца е в неговия капан. Но едно нещо му се изпъзлна от целия, уж перфектен, план - факта, че беше мъж.
Дори и свърхсилата му не можеше да му помогне, като се имаше в предвид това, което всеки момент щеше да се случи.
Елена повдигна едната си вежда и на бледото й, гладко лице се появи тайнствена усмивка. Ликувайки, заради своите свръхспособности, Ев не забеляза приближаващата го опасност. Без да си налага да се освободи от ръцете на върколака, Елена грациозно вдигна крак, ритайки самонадеяния синеочко право в слабините. И в момента, в който режещата болка започна да се разпространява не само из половите му органи, а и нагоре към корема, Евън отхлаби хватката си. Да, това бе един стар, но винаги действащ номер - независимо дали противникът е върколак или не. Стигаше да е от мъжки произход.
Елена не изчака врага й да се съвземе, напротив - атакува го за пореден път. Този път ритника бе отправен към корема на синеочкото и попадна точно там , където трябваше, изкарвайки всичкия му въздух от белите дробове. Коленете на върколака се удариха в дървения под на каретата, заплашвайки да я обърнат. Той пусна ръцете на кръвопийцата и се хвана за корема. Колко жалко, че не бе успял да се стегне в мига, преди Ели да го атакува отново. Погледът му се затъмни и единственото, което виждаше в без това не много осветената карета, бе смътния силует на вампирката. Не че имаше нужда от нещо повече, де, аромата й щеше да го преследва още доста дълго време.
-Добър номер, вампирке. - каза с пресипнал глас Евън, видгайки поглед към сексапилния си враг. Сега Елена се бе настанила на малката, не особено удобна седалка в каретата и го гледаше с онзи неин, специфичен поглед, на който едва ли някой би устоял. Ев бе успял да възстанови зрението си обратно, след като болката бе поутихнала и вече не виждаше само силуета й - за негово съжаление. Беше толкова по - трудно да се биеш срещу някого, който физически те привлича, но пък и доста по - интересно.
Правата й, руса коса бе разрошена във всички посоки, а няколко кичура примамливо се бяха вмъкнали в не много изрязаното й деколте, подчертавайки бюста й. Сега, Елена, имаше онзи небрежен вид, което всяко момиче придобиваше след една наистина дива нощ - колко жалко, че техния случай не бе такъв.
Евън се изправи, доста по - бързо от това, което очакваше Елена и застана точно пред нея. Можеше да потъне в дълбоките й, сини очи, които сега бяха пълни с присмех. Върколакът бавно се наведе към нея, чудейки се дали Елена ще помръдне, ще избяга, но не. Вампирката остана на мястото, продължавайки да го гледа с онзи поглед. Силните, мускулести ръце на Евън се плъзнаха по гладката повърхност, с която бе облицована седалката в каретата, докато не достигнаха до талията й. Искаше му се Елена да има пулс, за да може да го усети точно в този момент, но объркания й поглед бе повече от достатъчен. Тъмно сините очи на върколака бавно обходиха красивото, вампирско лице, запаметявайки всяка черта и устните му се озоваха на сантиметри пред нейните. Дъхът му нежно ги галеше, като че ли подготвяйки ги за това, което Ев се канеше да направи.
Елена можеше да усети силните, върколашки ръце около талията си и когато Евън я вдигна от седалката, вампирката не се възпротиви. Двамата продължаваха да се гледат в очите така, като че ли общуват по телепатичен път. Но не изглеждаше да имат нужда... Можеха да се разберат и без думи. Евън я притисна още по - силно към себе си, така че да може да усети всяка една извивка на Елена, плътно по себе си, все едно са един човек. Ръцете му бавно се плъзнаха по тънката й талия, изкачвайки се по гърба й. Множество тръпки, като ток, минаха по телата и на двамата, но нито един не се възпротиви. Ев постави топлата си длан, върху гладката кожа на Елена, пренебрегвайки хладината, която излъчваше вампирката и бавно наведе глава.
На сантиметри. Да, Евън стоеше на сантиметри от това да впие устни в нейните, абсолютно хипнотизиран от излъчването на русокоската. Елена се приближи още по - близо, така че устните им съвсем леко да се докосват и затвори очи. Ев издиша срещу нея и в момента, в който устните им се долепиха, синеочкото я изблъска навън от каретата.
Ударът бе дошъл съвсем неочаквано за Ели, за това тя се осъзна чак, когато привлекателното й тяло се озова в една от многото кални локви. Усещаше задните си части като натъртени, но това й бе най - малкия проблем в момента. Евън слезе от каретата като истински герой, на лицето му бе изписана лукава усмивка, такава каквато едва ли някога бе демонстрирал на когото и да е. Чувстваше се като истински победител.
-Наистина ли си мислеше, че ще те целуна? Теб... Кръвопийцата? - каза с пресилено, пресмехулен тон Евън, след което се наведе над Елена.
Тя скочи - изключително бързо и пъргаво, точно като дива котка и се изправи срещу мускулестия върколак. В очите й горяха пламъците на яда и може би заслепена от него, Елена му посегна за втори път. Този път, обаче, Ев не си направи труда да спре ръката й, а се остави да бъде зашлевен. Плесницата отекна навсякъде из гората, като удар с камшик. Елена използва факта, че бе по - бърза от него и изчезна от погледа на момчето.
Евън присви очи, търсейки силуета на вамирката в тъмното, но единственото, което виждаше бяха дървета. Не можеше да е избягала... Не и след начина, по който Евън се бе подиграл с нея. Върколака го знаеше. Той бавно се обърна назад, осъзнавайки, че това е единственото място, на което Елена може да се намира в момента, но на половината си завъртане получи юмрук в корема. Очевидно кръвопийцата си падаше по това да му изкарва въздуха. Ев притисна ръката си към корема и бързо се извъртя към противника си. Използвайки момента на разсеяност, който бе обхванал Ели, след като бе нанесла още един умопомрачаващ удар на върколака, Евън плъзна ръката си по шията на вампирката и стисна. Той бавно започна да я издига от земята и я отдалечи от себе си - искаше да си спести надраното лице. Въпреки това трябваше да внимава и с краката, понеже както вече беше разбрал, Елена обичаше да ги използва. Точно за това, използвайки абсолютно всичката си сила, Евън запрати Елена към най - близкото дърво. Когато тялото й се удари в твърдия му ствол, Елена падна на земята като парцалена кукла. През рамото й преминаваше дървена треска, отчупила се при удара на вампирката с дървото.
-Сега ще те оставя жива, но при следващата ни среща... няма да е така.Няма да се подвоумя дали да те убия. -изсъска Евън. Вампирката не даде сигнал да е чула каквото и да било от казаното.Изглеждаше като счупена, порцеланова кукла.Очевидно бе в безсъзнание за момента.
Без да чака момента, в който Елена ще се събуди, сигурен, че ще трябва да я убие, Евън тръгна обратно към Фелс Чърч, оставяйки вампирката на произвола на съдбата.