Кристалното езеро

"Любовта е като вятъра - не можеш да я видиш, но можеш да я усетиш"*

Има неща, които могат да накарат сърцето ти да затанцува, очите ти да спрат да разграничават реалността от илюзията.
Има картини, които могат да предизвикат сълзи на радост и болка в очите ти.
Има места, които могат да те накарат да се почувстваш у дома, независимо колко далеч си от близките си.

Такова място бе Кристалното езеро... Никой не можеше да остане равнодушен при вида на слънчевите лъчи, отразени в чистата, като сълза, езерна вода, при залез. Цветовете на небето приливаха от оранжево до цикламено, носещи усещането за спокойствие и красота. Дърветата, леко полюшващи се в такт със спокойния, хладен вятър, като че ли празнуваха края на деня. А нощем, когато мракът паднеше над езерото, като че ли хиляди сенки на растения и животни, изпълняваха таен, горски ритуал, танцувайки докато слънцето не се покаже отново и дойде време за новия ден. И когато луната се покажеше иззад високите, вечно зелени дървета, цялото място се превръщаше в приказна гледка. Лъчите, проправящи си път през гъстите, иглолисни растения, разпръскващи се на тънки, като че ли сребърни нишки. Точно те караха гората да изглежда като че ли всеки ден там е празник.
Кристалното езеро бе мястото на влюбените, на надеждата... То носеше спокойствие, където никъде другаде не би могло да бъде намерено.

*Цитат от A walk to remember